Противоземетръсни изисквания и норми в България

София симулира виртуално земетресение с цел тестване на кризисният щаб при подобно бедствие, което  било съпътствано със сериозни разрушения…

Възникват два основни въпроса:

  • първо какво се разрушава
  • и второ какви норми и практики действат при строителството на различните сгради и съоръжения, които ни заобикалят

В градската среда, доста често, върху главите ни падат всевъзможни неща, дори без да има земетресения и природни бедствия.

Поразровихме се из чичко “Гугъл” и попаднахме на последния официален документ публикуван на МРРБ, относно точно това рисково явление.

земетресения

Още в началото се сблъскваме със следната формулата

Сеизмичен риск сеизмична опасност  изложеност уязвимост

както и с няколко важни определения:

Сеизмичната опасност се дефинира като процес/явление, предизвикано от земетресение – водещо до смърт, нараняване или други въздействия върху здравето на човека, имуществени щети, загуба на поминък и услуги, социални и икономически сътресения или увреждане на околната среда и др.”

Точно тази сеизмичната опасност се допълва и от другите два термина във формулата, а именно изложеността и уязвимост.

“Изложеността” е всичко което е изложено на сеизмичната опаснот

“Уязвимост” е зависимостта между степента на увреждане и сеизмичните въздействия. Тоест колко силно е уязвим дадения обект на измерване.

Както ви прави впечатление термина сеизмичната опасност е този, който е най-важен и този който ще се измерва, анализира и най-вече оценява, така наречената “оценка на сеизмична опасност”.

Един от основните документи, отнасящ се за строителството на сгради: „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” (НПССЗР-87).

След изменения, последва тази наредба:  “Наредба № 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, 2007 г.”.

Това, към което се насочва последния документ е уеднаквяване с тези в ЕС и в частност с “Европейските норми за проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия (Еврокод 8)”.

Много важна роля играе и “БДС EN 1998, от част 1 до част 6”, където са вписани нормите за проектирането на конструкциите при сеизмични въздействия.

И последния и най-актуален документ, за който споменахме още в началото е на МРРБ ” МЕТОДИКА ЗА АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЕИЗМИЧНИЯ РИСК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” 2018г. .

Статията не цели да е изчерпателна, анализираща или търсеща  решение на даден проблем свързан със сеизмичната активност и последствия от нея, а да обходи какво като информация е актуалноналично в мрежата, разбираемо и полезно за всеки от нас. 

И като стана дума за това – впечатление прави следния текст от документа от 2018 г. на МРРБ. 

На територията на България налични измервания от перманентни GPS/GNSS станции могат да се получат от съществуващите в страната инфраструктурни перманентни GNSS мрежи:

  • на НИГГГ – Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География (http://www.niggg.bas.bg), некомерсиална научноизследователска мрежа,
  • и две, сертифицирани от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, комерсиални перманентни мрежи – СмартБулНет (http://www.naviteq.net) и ГеоНет (http://www.geonet.bg).

Измерванията и резултатите от обработката и анализа на измерванията на Държавната GPS мрежа са отговорност и собственост на Военно-географската служба на Българската армия, а геодинамични мрежи на територията на страната се измерват и поддържат от НИГГГ.”

Оставаме на всеки един от вас , ако желае да се задълбочи повече по темата в източниците и завършваме с цитат открит в единия от източниците:

“Земетресенията не убиват хората! Убиват ги сградите!”

Източници:

МРРБ ” МЕТОДИКА ЗА АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЕИЗМИЧНИЯ РИСК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” 2018г. 

“История на българските норми за сеизмично изследване на конструкциите и преход към конструктивна система Еврокодове” (Проф.Никола Игнатиев, проф.Петър Сотиров)

Снимка за публикацията: “NY Times”