Как влияе животът в големия град на неговите жители?

 

В тази публикация ще наблегна на различни гледни точки относно как животът в големите градове води до различни “градски ефекти” за неговите жители и обитатели.

По-точно ще се спрем на няколко категории или теми, с които ще систематизираме т.нар. влияния или ефекти породени от градският живот.

В следващите редове ще се разгледат следните теми:

  • Икономическо благосъстояние на жителите в градовете;
  • Здравословно и психично състояние на обитателите на градските зони;
  • Социално взаимодействие на хората в града;
  • Развитие на личността – образование, култура, ценности при живот в града.

Разглеждането на темите ще се опита да “погледне” по-задълбочено върху въпросите:

Подобрява ли се благосъстоянието на жителите на големите градове при тяхното разрастване и икономическо развитие?

Ще спомогне ли разрастването и развитието на градовете за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН¹?

Това са два взаимно свързани въпроса поради факта, че днес повече от 54 процента от световното население живее в градовете.

Очаква се до 2050 година жителите живеещи в градските територии да са 66 процента от общото световно население!

Точно поради тези демографски причини (урбанизация – процес на преселване на жителите от малките градове и села в големите градски и икономически центрове) и миграцията на населението можем да твърдим, че все по-важни ще стават процесите и условията на живот в града.

Икономическо благосъстояние на жителите в градовете

Преместването от малкото село или малкия град към големия градски център в района в повечето случаи е породено от икономически подбуди като безработицата и ниското ниво на заплащане на труда.

Именно поради по-разнообразните “възможности” и по-добрите доходи повечето градове нарастват с бързи темпове като събират новите си жители от районите в слабо развитите населени места около тях.

Тези икономически процеси директно увеличават градското население в България. Като по данни от преброяването през 2011-та година:

  • градско население е  5 339 001 (72,5 %),
  • селско население е 2 025 569 (27,5 %).

като тенденцията е то да расте през следващите години.

Въпросът тук е: Как това се отразява жителите и по точно на техните доходи, спестявания и въобще финанси?

В България стопанската конюктура е такава, че самото намиране на каквато и да е работа е в “полза” на жителя решил да се засели в големият град.

Следователно понякога целта е е избягване на бедността, в която индивида щеше да живее ако бе останал в малкото населено място дълго без доходи.

От тук може да предположим, че не винаги целта на хората решили да се преселят в големия град е да увеличат своите доходи като сменят своята работа с по-добра.

В икономическите центрове в България живеят 62 % от населението на страната. В тях работят 75 % от заетите в икономиката на държавата по данни на Института за пазарна икономика.

Статистиката на доходите показва че в икономическите центрове заплатите са по-високи:

До тук данните са емпирични и статистически ясни – в големите градове доходите, които се получават са по-големи.

Как обаче можем да разберем дали тези доходи “балансират” добре живота на едни средно статистически жител в града?

Ако сравняваме това  индивида да е без работа (в малкото населено място) от това да работи и получава доход (в големият град) – отговора е ясен, работата е големият град е неговото “спасение”.

Дали в новата ситуация той ще съумее да удовлетворява своите елементарни потребности – като нормално жилище, здравословно и балансирано хранене, разходи за облекло и обувки?

Тук отговорът е “Едва ли” поради много икономически фактори:

При вглеждане на горепосочените статистически данни може да заключим, че преместването на жител от малкото населено място в големият град, зает на средно статистическа работа, без собствено жилище, би било една мъчителна битка с разпределянето на разходите за елементарни потребности за живот.

Разбира се при намирането на по-доходна работа нещата биха стояли по друг начин. Важното тук е да се отбележи, че все още средните нива на заплащане В България са далече от тези в ЕС. Рискът от бедност в страната е висок и се задълбочава поради неравенството в доходите и демографската криза.

Здравословно и психично състояние на обитателите на градските зони

Темата е твърде обширна и включва множество под-теми, но накратко може да се каже, че съществува връзка между двете “състояния” – психичното и здравното на жителите на пространствата в градовете.

С няколко изречения може да се обобщи, че за да имаме здрави обитатели са ни необходими:

  • Чист въздух – повече по темата и изводи в статията ни

HVAC или така наречения ОВК

където с точни данни се изяснява колко по-мръсен в въздуха в големите градове на страната.

  • Чиста и качествена питейна вода – тук последните години се забелязва отделяне на голямо внимание спрямо обновяването на ВиК сектора, който е в окаяно състояние. Темата за качеството на питейната вода е преекспонирана (всеки е чувал и знае за проблемите с Радиоактивната вода в Хасково) и поради тази парична се позоваване на РЗИ и тяхната експертиза.
  • Здравословни и безопасни условия на живот и работа в града, както в затворените сградни пространства, така и на откритите.

Темата за условията е комплексна, но всеки жител на по-голям град може да анализира собственото си поведение и усещане на улицата и обществените места с категориите – сигурност, леснотата на придвижване, работоспособност на работното място. Повече по темата може да разберете в публикацията ни: 

Колко от пространството в сградите се използва правилно?

В обобщение можем да заключим, че здравето на обитателите в града е подложено на много повече рискове породени най-вече от множеството автомобили, нерегламентираното изхвърляне на битови и индустриални отпадъци, както и от заниженият контрол по водите в страната.  

Социално взаимодействие на хората в града

Тук ползите за човека търсещ контакти и запознанства с различни и нови за него хора са много повече от тези в малкото населено място, където жителите почти не се променят през годините.

Комуникацията и обмяната на идеи, знания и преживявания с близки по интереси хора е нещо полезно за човешкото общуване и развитието на личността.

Хората се срещат на публични места – площади, заведения, институции, работното им място, кина и тетри и др., в частните им домове, когато си ходят на гости и празници.

Развитие на личността – образование, култура, ценности при живот в града

Тук анализа може да ни обърка тъй като човешкият фактор винаги носи доза субективност и призмата на неговите мисли и преживявания при всеки е различна.

С две изречения може да се каже, че култура може да има както в големият град така и в малките населени места.

Ценностите се създават като се започне от семейството, премине се към образованието, надгради се в обществената среда на работният процес и винаги се добавят нотки от премеждията и опита на личността. 

Шансовете етичните и моралните ценности да бъдат изкривени и обърнати в друга посока в града са много. Влиянието на елитите и силните на деня мнения и личности не винаги водят към устойчиви разбираният за културното и важните ценности.

Образованието е кауза за цял живот и е важна за всеки индивид независимо от обитаването му – в града или селото. В България се забелязва заселване към центровете с добри и утвърдения в обществото училища и университети,  което е нормално.

В последствие завършилият образования индивид, в повечето случаи не се връща към своето място, откъдето е избягал за да получи добро образование.

Всички тези засегнати теми и проблеми усложняват еднозначното определяне на града като “лошо” място за живот, даже обратното, те показват, че в даден етап на живота на обитателя на града е необходимо той да бъде ситуиран именно в него, за да изгради или потърси възможности да развие своя потенциал. 

В тази публикация засегнахме проблемите на града и неговите обитатели в България, които в повечето случаи са общовалидни и за другите градове по света.

Трябва да се отбележи, че градовете в България са на един ранен етап от своето подобрение и развитие на градските зони и пространства с тяхното предназначение. Това може само да ни мотивира да действаме и даваме идеи кое може да ги подобри?

 

¹Цели за устойчиво развитие (Sustainable development Goals; Global Goals 2016-2030).