Животните като обитатели на градовете

Диви или домашни – те обитават градовете заедно с нас…

Всички ние се радваме или дразним, когато срещнем улично коте или куче, което ни гледа жално или се умилква с цел да получи нещо от нас. Правим им снимки, галя ме ги, храним ги, гоним ги и т.н. Всичко това се случва в самия град и е част от градската среда, има своето влияние и последствие в цялостния живот за жителите.

За първото твърдение относно радостта и дразненето от срещата с животни, си остава за всеки от нас личен избор. Въпреки това темата за уличните и безстопанствени “любимци” или диви такива в градовете е сериозна тема за размисъл и анализ.

Първите градове и ранни цивилизации също са имали подобни въпроси пред своите граждани, господари и градоначалници.

Разбира се мисълта на някой обикновен гражданин в тогавашните времена, не се е свеждала до това малкото им дете момиченце на 4 години да мачка и гледа коте за развлечение като домашен любимец. Знаете какви може да са последствията от това!

Образът на животните в древността и тяхното почитане, използване, като част от съществуването и битът на хората в градовете е бил на съвсем друго ниво. Животно е почитано като човек и част от семейството, животно на места е било по-важно от самия човек – богопочитани животни има и до ден днешен. В много редки случаи, имало принизявани и мразени животно – най вече от страх и други подобни идеологии и разбирания.

В днешно време нещата не седят по този начин в разума на човек в днешния динамичен и технологичен свят.

Животното винаги е “по-ниско” от човека в разбиранията на хората и “то”, животното е способ за оцеляване и прехрана на човечеството.

Като варианти с цел забавление – цирк, зоопарк, спорт и други, където животните са използвани.

И от тук следва, че дивите животни са опитомявани в древността с цел прехрана, труд и в по-редки случаи веселие чрез тях – а в днешни времена, само за прехрана, веселие или спорт.

Може би сте имали баба и дядо на село или сте посещавали. Отношението към домашните животни тогава, каквито и да са, как ви се струваше, като човек към човек?  Може би сте виждали каруци в столицата София с животинска тяга. Отношението към животното в тези фрапиращи моменти, не е ли доста красноречиво ?

От там ли идва и проблема на съвременното ни общество?

С животните в градовете и усещането ни, че не са част от нашият бит и живот, а просто средство за оцеляване или просто “обичани” домашни любимци, а  и забравих тези за спорт и забава?  

Някой ще скочат – какво лошо има в “обичани” домашните любимци?

За тях има отделена много любов, грижа, постоянно внимание – правят стопаните си и околните щастливи. 

Тук в тези случаи само, може да си отговорите многозначно и от всякакво естество. Аз бих задал, само следния въпрос, към всеки един, който има домашен любимец или би желал такъв:

Колко пространство е нужно за нормалното обитаване на моят “обичан” домашен любимец в моят дом?

От другата страна на монетата са дивите животни обитаващи градът и околностите му. Наскоро попаднах на едно видео за лисица, навестила домът на един то водещите на новините по “BBC” радио. Тя е предизвикала силно творческо вдъхновение у него и следва написването на детска книжка, кръстена на нея “Gaspard” …

Не правя изводи и умозаключения – не предлагам и решения. Насочвам с нота към човешкото съзнание, за животното в общата за всички обитаема градска среда.

Ако имате интерес по темата как убранизацията променя светът на животните на планетата прочетете стаията от Световният икономически форум: https://www.weforum.org/agenda/2016/05/how-is-rapid-urbanisation-affecting-city-wildlife